Гари Купър, който си на небето (1980)

Филмът не тръгва по линията на евтината сълзлива мелодрама, а се превръща във филм-изповед. Режисьорката, която е и сценаристка, е оставила на своята героиня два дни, броени часове време, за да се върне към спомените си, да се огледа и да открие в социалните, професионални и личните си връзки своята самота и обърканост.